“All I wanna do is
Live in ecstasy
I know what’s best for me
I can’t help it
It’s this hopeless itch
I just wanna feel
Purple Yellow Red and Blue”
Още си мисля, че това са песента и клипът, дето най-добре ме описват.
Цветовете, които синините по тялото имат ме описват най-добре.
“I just wanna be evil.”
On repeat от известно време насам. Брилянтно парче, което много добре пасва като саундтрак на меланхоличното ми настроение в момента. Обичам песни, които толкова много звучат, като нещо, което е било толкова популярно. Нещо, дето си чувал толкова много пъти преди. А всъщност не си.
Laura Marling- When Brave Birds Saved.
А самата Laura е най-смелата птица, защото не съм съвсем сигурен докога ще може да продължи да ме спасява така. Хубавото е, че не остава още много до пълния албум. Дотогава, се надявам, сам да съм се спасил.
Или да се появи някой отнякъде.
Не. Не залагам на това.
И все пак… още ме изненадва приятно как е възможно песните й да приличат толкова много на живота ми. Или е обратното.
Няма интернет.
Няма цигари.
Няма храна.
Няма пари.
Да живей животът.
”I give my love to get used
You give your love to get used”
След снощните приключения се чувствам изключително зареден с положителна и мощна енергия, която ме поема целия и не ме пуска. Стоя си до прозореца. Отворен. Дъждът навън се излива. Аз пуша и слушам това и животът е хубав и семпъл. Както през последните няколко седмици.
Направих си и чай, понеже, скоро не бях. Естествено, много захар. Ще го пия с удоволствие и ще си рисувам работите за конферанса по рисуване вдругиден. Малко късно почвам, обаче, последните два дни бяха прекалено прекрасни, че да ги загубя в рисуване на голи баби. Не, че нещо, де… с:
Колата е обърната. с:
Beast, Please Be Still- Mastodon March, Smilodon Smile.
И една тазвечерна идилия.
И лягам на дивана.
You know me as I was
But see me as I will be
И изведнъж се появява тая акустична версия и еленът тропа с копита и стърже с рога по входната врата…
H U R T S - Exile 2013 (by HurtsVEVO).
I SIMPLY CANNOT.
