Колко малко ми трябва. Едно прекрасно време навън, красиво небе с тънка, анорексична Луна, лек вятър и невероятен приятел, с когото да споделиш едно пътуване.
После, Gem Club в автобуса, докато гледаш към небето и се стремиш да не се ухилиш, макар че шибаното ти око продължава да сълзи от 3 дни насам.
Вкъщи. Разговор с майка. Каркаде. Кекс с портокалови кори и парченца натурален шоколад и спокойно разговори с приятели.
Dreamy playlist в stereomood и една сигурност, една стабилност, че нещата не са чак толкова лоши и, че всичко ще падне на мястото си.
Фактът, че не знам точното място на нещата не значи нищо…
Ще го науча по път! с:
