Feet don’t fail me now.
Take me to the finish line.
И пак съм объркан и пак не съм съвсем наясно с това, какво, мамка му, се изисква от мен да направя. Знам, че никой не очаква нищо, но аз очаквам нещо от себе си (и, вероятно, от него, което е възможно най-глупавото нещо, което може да чувствам).
Не искам да наранявам никого, а ми се ще да прекарвам повече време с него, защото… май има някаква вероятност да го харесам. Наистина.
Майната й на бирата снощи, майната им на снощните мисли, настрана от тях… наистина ми допада. И ми е интересен. И искам да го видя пак. И не искам да се натрапвам на никого. По-скоро… може би… ако…
Точно в този момент ме е страх да направя, каквото и да било, понеже, не съм харесвал никого от… от Юни.
И не знам.
Отново.
А той е толкова зрял, а аз толкова неопитен и млад.
Някак не искам пак да се оставям на шибаното течение, понеже всеки път ме завлича надолу и после изкачването и излизането от тая черна локва е трудоемко…
