Пролетарии- Клинофобия (от Шареният Музикален Фест)
Слушам я по няколко пъти на ден и поне веднъж дневно гледам клипа. Невероятно красива песен! Определено, най-добрата българска, която съм чувал напоследък! Ще ми се само в Четвъртък да им бях обърнал по-голямо внимание. хахаха Страхотни са!
Какъв шибано странен живот живеем само, обаче…
Не мога да спра да се хиля истерично и маниакално на това колко объркани стават простите неща.
Тъжното е, че не знам защо го намирам за комично.
”Up is up and so is down.”
Oще два изпита взети с Отличен (Рисуване и Обща и възрастова психология). Остават само още 7! Наполовината съм! хахаха
Последният брой на VICE най-отзад в автобуса с вече любимата (особено с време като това) топла ушанка.
Вкъщи съм вече. Слушам новия на Тhe Big Pink и тъкмо си приготвих 2 невероятни сандвича…
А, съвсем скоро, The Correspondents ще са в София. Още малко се двоумя дали да отида (главно, защото финалният ми конферанс по живопис е на следващия ден), но, в крайна сметка, FUCK IT, жив съм!
So, yeah. I worked on this for 8 hours, got no sleep and didn’t have time to even start the next collage BUT I’m kind of happy that I didn’t give up and I… almost… finished it. hahah
5:05
Още кафе. Още радио. Още цигари.
5:05
Още хартия. Още растери на букви. Още лепило.
5:05
Още по-голям хъс да завърша и двата колажа до 10:00, когато е и финалният ми конферанс по рисуване.
5:05 е спокойствие.
Обичам 5:05.
